Шорти — медиа за бягане, колоездене и аеробни активности

В някакъв момент се усетих че има интересен факт - над 10км постиженията на път (road races) са по-добри от тези на писта. 20км (56:26.0 на писта, 55:48 на асфалт), 25км (1:13:55.8 на писта, 1:12:45 на асфалт), 30км (1:29:18.8 на писта, 1:28:00 на асфалт). Само на 10км постижението на писта е по-добро отколкото на асфалт (26:17.53 срещу 27:02).

Ясно е че в “неолимпийските” дисциплини на писта над 10000м не участват топ атлетите, докато на 20km+ тичат най-добрите маратонци. Но това едва ли би могло да компенсира разликата в настилката и денивелацията (пистата е много по-добро покритие, без абсолютно никакви височини и т.н.). Според мен над 20км вече влияе психиката. Безкрайните обиколки на стадиона демотивират и разсейват в монотонността си безумно много, докато маратонците могат да се съсредоточат върху бягането си.

Още по фрапиращо е положението при жените. Рекорда на 20км по асфалт е с 2 минути и половина по добър от този на писта, а на 25км вече раликата е 5 минути, съответно 1:22:13 и 1:27:05.9! (На 30км става 7 минути..)

Рекорда на 20км спортно ходене и при мъжете и при жените на асфалт е също по-добър от този на писта, макар че 20км е вече олимпийска дисциплина (преди месец Владимир Канаякин (Vladimir Kanaykin) постави световен рекорд) и в състезанията участват най-добрите състезатели. Т.е. едни и същи състезатели поставят по-добрите времена на по-твърдата настилка асфалт и с денивелация, отколкото на абсолютно равната специална настилка по пистата.

Всички рекорди - тук.

В средата на септември участвах в едно много весело състезание La Parisienne (6km 500 м) и тогава обикаляйки сергиите на различните спортни марки се спрях пред непозната дотогава за мен марка PHITEN, която предлага дрехи и аксесоари (гривни, колиета и тн) съдържащи титан.

Продвачът започна да ми обяснява колко тези продукти са ефикасни: стимулирали кръвообръщението, подобрявали формата и облекчавали болките в мускулите, дори помагали при травма.

Обичам всичко японско и вярвам много на японците.

Но точно този ден, не знам дали, заради горещината или прашното “спортно селище” се отнесох скептично към тази информация.

Продавачът ми даде пакет от мостри на различни по размери лепенки и ми каза, в случай на проблем или болка в някоя част от тялото, да залепя една лепенка в средата на болезнената зона и да тичам половин час след това.

Обясни ми, че мога да се къпя с лепенката, защото е водоустойчива.

Две мои приятелки спортуват сериозно, подготвят триатлони в момента. И двете имаха контузии (на глезен и коляно) и изпитваха болка при тренировки.

Дадох им да пробват лепенките. Резултатът е положителен. Половин час след слагането на лепенката, болката изчезвала.

Нямала съм досега повод да пробвам PHITEN, но явно е ефикасен.

Днес за сметка на това в Париж е 0 градуса. Във влажен град като този, 0 градуса ги чувстваш като -10. Има сериозен леден вятър. Но си сложих ръкавици и шапка и тичах 1 h 10 min със средна скорост 10, 50 км в час.

Толкова обичам да тичам в студа…

На завършилия днес Tokyo International Women’s Marathon една от нашите любими малки японки - Мизуки Ногучи (Mizuki Noguchi) - спечели с много доброто време - 2 часа 21 минути and 37 секунди. Този маратон не бива да се бърка с Маратона на Токио, за които между другото има толкова желаещи, че се разлиграва лотария за участие както в Лондон и Бостън. Времето на Мизуки е още по-добро, защото е направено без пейспейкър. Преди две седмици на Маратона в Ню Йорк също нямаше пейспейкъри, трябва да кажа че тази тенденция е много добра. Това ще върне чувството на истинска победа у атлетите. На едно интервю, което четох наскоро но но се спомням линка, Хайле Гебреселасие казва че следващата му цел ще бъде световен рекорд без пейспейкър.

Патрик Ивути (Patrick Ivuti) печели маратона в Чикаго през тази година с фотофиниш при 31°..

Пола Радклиф (Paula Radcliffe) от Англия спечели Ню-Йоркския маратон при жените. И то как! Пола поведе още на старта, зад нея веднага се лепна Гете Уами (Gete Wami), която преди месец спечели за втори пореден път маратона в Берлин. Гете през ЦЯЛОТО време тичаше един метър зад Пола, реално Пола я издърпа до финала. Изключително нечестно поведение. В дългите бягания и в колоезденето е прието за етично водачите да се сменят. Дори 800м преди финала имаше наглостта да се опита да изпревали англичанката, но Пола отвърна веднага. Както и да е, важното е че Пола спечели, но щеше да ме е много яд ако беше спечелила етиопката ако евентуално беше по-свежа накрая. Снимки.

При мъжете също беше много интересно. До около 30-ия км се движеха на много голяма група - поне десетина състезатели, което според мен предупредели по-слабото време. Постепено разкъсвайки групата накрая останаха само двама - Мартин Лел (Martin Lel) и Абдеррахим Гумри (Abderrahim Goumri), точно както в Лондон през тази година. Победи отново Мартин, който изглеждаше доста по-свеж. Снимки

Направи ми впечатление че тази година нямаше толкова хора по улиците. Иначе супер интересно състезание и при мъжете и при жените. 90000 участници.. мисля това е най-големия маратон в света. А за любители на клюките - Кейти Холмс (Katie Holmes) също е участвала. (update: Хеки Ковалайнен (Heikki Kovalainen) е финиширал за 3:36:56, a Ланс Армстронг (Lance Armstrong) за 2:46:43!
За съжаление в събота по време на квалифилациите на американския отбор по маратон за олимпиадата в Пекин почина един от най-добрите бели маратонци - Раян Шей (Ryan Shay). Той колабира около 8-ия километър. По-късно казаха, че е починал от сърдечен удар. Доколкото разбрах времето е било доста ветровито, но въпреки това резултата на победителя Раян Хол (Ryan Hall) 2:09:02 е по-добър от този на Лел от големия маратон ден по-късно! А и квалификацията е 5 обиколки в Централ Парк, което допълнително затруднява бегачите в сравнения с неделния маратон. Галерия и видео

Миналата седмица беше нашия любим маратон в Истанбул. Смелите изявления за $1 милион награден фонд явно са дали резултат - 8 мъже са слезли под досегашния рекорд 2:12:52. (Един от тях e Ярослав Мусинши (Iaroslav MUSINSCHI) от Молдова, 02:11:57!) . Маратонът е (май) единствения на два континента - започва в Азия и завършва в Европа. На пунктовете има обикновена захарна кубчета. По улиците живота в неделя кипи. Финала е на стадиона на Бешикташ. Автобусния билет в двете посоки е 80лв. и е по бързо отколкото от София до Варна. Струва си за догодина

3-и и 4-и Ноември ще са интересни.

Утре, 3-и ноември е квалификацията на Щатите за маратона на олимпиадата в Пекин. Отбелязвам го, защото това e едно от малкото състезания в маратона, в които има смисъл да участваш само за да станеш първи, втори или трети. Квалификационното време за олимпийските игри - 2:15 - няма да е проблем (13 участници в квалификацията са слизали под 2:15 тази година, още 11 са с 2:15). Обаче както знаете на олимпиада дадена страна може да е представена само от трима състезатели. Така че борбата ще е само за първите места. Очаквам ако е хубаво времето първите трима да са под 2:10 (макар и трасето да е жестоко - 5 обиколки на Сентрал Парк). Доколкото знам друга страна не провежда такива квалификации. Интересно е, това състезание някак си противоречи на духа на дългите бягания.. Тук обещават да гопредават наживо онлайн, но май е само за Щатите.

В неделя е маратона в Ню Йорк. Организаторите твърдят за 90 хиляди участници, 2 милиона зрители, $600 000 награден фонд. Със сигурност ще бъде велико. Както почти всяка година Евроспорт ще го дават наживо (неделя, 4 ноември от 16:15)! Тук и тук има видео.

Също в неделя е класическия маратон от Маратон до Атина в Гърция. Винаги съм искал да бягам на този маратон, надявам се скоро да мога. Обещал съм на баща ми да го заведа и да бягаме заедно, ей така за кеф. Знам че е трудно, на места не затварят шосето, между 20-ия и 35-ия километър е непрекъснато нагорнище, но има толкова история там. Може би с по-бавно темпо ще е супер.

В тази връзка отделете малко време да прочетете за историята на маратона тук, тук или тук. Наскоро гледах филм, който твърди, че може би не Филипидис (най-бързия и издръжлив атинянски вестоносец) е тичал до Атина. Това наистина съвсем не е сигурно, докато е сигурно че той е тичал до Спарта да моли спартанците да помогнат на атиняните в Маратон. Когато се връща в Маратон се оказва, че атиняните са победили. Веднага да го пратят до Атина е малко вероятно, току що е пробягал 250км все пак. Пък и дори да го бяха пратили едва ли щяха да го убият тези 40км. Така че вероятно са пратили някой друг, който не е бил достатъчно подготвен, умира кагато пристига и създава легенда.