Шорти — медиа за бягане, колоездене и аеробни активности

Днес си подобрих рекорда на 1о км. Преди два часа се върнах от състезание в гората Vincennes, на 4-5 kmизточно от Париж.  Tонизиращо!

Тичала съм с около 11 км /h в гората. Теренът беше доста равен и си беше истинско удоволствие,  от началото до края, въпреки ниските температури и леденият вятър днес в Париж. Бях изненадана от големия интерес към събитието: 3138 участника за 10-те километра.  Имахме февруарско слънце, което добавяше за настроението,

Преди 10-те километра имаше състезание от 5км, където моята колежка Gisele не успя да се качи на подиума, но пък се класира четвърта.

Самуел Ванжури (Samuel Wanjiru) спечели маратона във Фукуока с чудесно време 2:06:36. Това може би е последното от изключително многото “под 2:07″ (sub 2:07) времена, които видяхме през тази предолимпийска година. За съжаление предполагам догодина няма да е така силна заради игрите през aвгуст.

Самуел постави на 17 март тази година новия световен рекорд на полу-маратон - 58:33. Негово е и второто постижение за всички времена.

Самият маратон е много интересен. На първо място той е изцяло мъжки. В днешно време, когато има всякакви изцяло женски прояви, мисля е страхотно че има и напълно мъжкo бягане. Тук там прочетох, че до 1978 година състезанието е било приемано за неофициално световно първенство по маратон. Първото време под митическите 2:10 е поставено тук - Дерек Клейтън (Derek Clayton) през 1967 - 2:09:36. Още веднъж е поставян световен рекорд на това трасе - Роб де Кастела (Rob de Castella) - 2:08:18 през 1981. В последните 15 години всички победители са били под 2:10!

Ако искате да участвате - трябва в предишните 18 месеца да сте бягали някъде под 2:45…

Днес намерих USB кабела за мобилния ми телефон и извадих от него снимки, правени от две години насам.

Намерих доста приятни изненади: снимки на хора и събития, които бях забравила. Примерно имам доста тъмни кадри от частно парти на Massive Attack след концерта им в Париж преди две години, на който едно любимо същество ме прати за рождения ми ден. И много други такива некачествени снимки на интересни хора.

С най-голямо удоволствие публикувам две снимки на Laura Flessel, трикратен световен шампион по фехтовка и патрон на La Parisienne 2007, където тази година участваха около 13 000 жени и аз.

В някакъв момент се усетих че има интересен факт - над 10км постиженията на път (road races) са по-добри от тези на писта. 20км (56:26.0 на писта, 55:48 на асфалт), 25км (1:13:55.8 на писта, 1:12:45 на асфалт), 30км (1:29:18.8 на писта, 1:28:00 на асфалт). Само на 10км постижението на писта е по-добро отколкото на асфалт (26:17.53 срещу 27:02).

Ясно е че в “неолимпийските” дисциплини на писта над 10000м не участват топ атлетите, докато на 20km+ тичат най-добрите маратонци. Но това едва ли би могло да компенсира разликата в настилката и денивелацията (пистата е много по-добро покритие, без абсолютно никакви височини и т.н.). Според мен над 20км вече влияе психиката. Безкрайните обиколки на стадиона демотивират и разсейват в монотонността си безумно много, докато маратонците могат да се съсредоточат върху бягането си.

Още по фрапиращо е положението при жените. Рекорда на 20км по асфалт е с 2 минути и половина по добър от този на писта, а на 25км вече раликата е 5 минути, съответно 1:22:13 и 1:27:05.9! (На 30км става 7 минути..)

Рекорда на 20км спортно ходене и при мъжете и при жените на асфалт е също по-добър от този на писта, макар че 20км е вече олимпийска дисциплина (преди месец Владимир Канаякин (Vladimir Kanaykin) постави световен рекорд) и в състезанията участват най-добрите състезатели. Т.е. едни и същи състезатели поставят по-добрите времена на по-твърдата настилка асфалт и с денивелация, отколкото на абсолютно равната специална настилка по пистата.

Всички рекорди - тук.

В средата на септември участвах в едно много весело състезание La Parisienne (6km 500 м) и тогава обикаляйки сергиите на различните спортни марки се спрях пред непозната дотогава за мен марка PHITEN, която предлага дрехи и аксесоари (гривни, колиета и тн) съдържащи титан.

Продвачът започна да ми обяснява колко тези продукти са ефикасни: стимулирали кръвообръщението, подобрявали формата и облекчавали болките в мускулите, дори помагали при травма.

Обичам всичко японско и вярвам много на японците.

Но точно този ден, не знам дали, заради горещината или прашното “спортно селище” се отнесох скептично към тази информация.

Продавачът ми даде пакет от мостри на различни по размери лепенки и ми каза, в случай на проблем или болка в някоя част от тялото, да залепя една лепенка в средата на болезнената зона и да тичам половин час след това.

Обясни ми, че мога да се къпя с лепенката, защото е водоустойчива.

Две мои приятелки спортуват сериозно, подготвят триатлони в момента. И двете имаха контузии (на глезен и коляно) и изпитваха болка при тренировки.

Дадох им да пробват лепенките. Резултатът е положителен. Половин час след слагането на лепенката, болката изчезвала.

Нямала съм досега повод да пробвам PHITEN, но явно е ефикасен.

Днес за сметка на това в Париж е 0 градуса. Във влажен град като този, 0 градуса ги чувстваш като -10. Има сериозен леден вятър. Но си сложих ръкавици и шапка и тичах 1 h 10 min със средна скорост 10, 50 км в час.

Толкова обичам да тичам в студа…

На завършилия днес Tokyo International Women’s Marathon една от нашите любими малки японки - Мизуки Ногучи (Mizuki Noguchi) - спечели с много доброто време - 2 часа 21 минути and 37 секунди. Този маратон не бива да се бърка с Маратона на Токио, за които между другото има толкова желаещи, че се разлиграва лотария за участие както в Лондон и Бостън. Времето на Мизуки е още по-добро, защото е направено без пейспейкър. Преди две седмици на Маратона в Ню Йорк също нямаше пейспейкъри, трябва да кажа че тази тенденция е много добра. Това ще върне чувството на истинска победа у атлетите. На едно интервю, което четох наскоро но но се спомням линка, Хайле Гебреселасие казва че следващата му цел ще бъде световен рекорд без пейспейкър.

Патрик Ивути (Patrick Ivuti) печели маратона в Чикаго през тази година с фотофиниш при 31°..

Пола Радклиф (Paula Radcliffe) от Англия спечели Ню-Йоркския маратон при жените. И то как! Пола поведе още на старта, зад нея веднага се лепна Гете Уами (Gete Wami), която преди месец спечели за втори пореден път маратона в Берлин. Гете през ЦЯЛОТО време тичаше един метър зад Пола, реално Пола я издърпа до финала. Изключително нечестно поведение. В дългите бягания и в колоезденето е прието за етично водачите да се сменят. Дори 800м преди финала имаше наглостта да се опита да изпревали англичанката, но Пола отвърна веднага. Както и да е, важното е че Пола спечели, но щеше да ме е много яд ако беше спечелила етиопката ако евентуално беше по-свежа накрая. Снимки.

При мъжете също беше много интересно. До около 30-ия км се движеха на много голяма група - поне десетина състезатели, което според мен предупредели по-слабото време. Постепено разкъсвайки групата накрая останаха само двама - Мартин Лел (Martin Lel) и Абдеррахим Гумри (Abderrahim Goumri), точно както в Лондон през тази година. Победи отново Мартин, който изглеждаше доста по-свеж. Снимки

Направи ми впечатление че тази година нямаше толкова хора по улиците. Иначе супер интересно състезание и при мъжете и при жените. 90000 участници.. мисля това е най-големия маратон в света. А за любители на клюките - Кейти Холмс (Katie Holmes) също е участвала. (update: Хеки Ковалайнен (Heikki Kovalainen) е финиширал за 3:36:56, a Ланс Армстронг (Lance Armstrong) за 2:46:43!
За съжаление в събота по време на квалифилациите на американския отбор по маратон за олимпиадата в Пекин почина един от най-добрите бели маратонци - Раян Шей (Ryan Shay). Той колабира около 8-ия километър. По-късно казаха, че е починал от сърдечен удар. Доколкото разбрах времето е било доста ветровито, но въпреки това резултата на победителя Раян Хол (Ryan Hall) 2:09:02 е по-добър от този на Лел от големия маратон ден по-късно! А и квалификацията е 5 обиколки в Централ Парк, което допълнително затруднява бегачите в сравнения с неделния маратон. Галерия и видео